12 ноември 2019
Категории
  •  Автомобили
  •  Мотоциклети
  •  Лекотоварни
  •  Тежкотоварни
  •  Хоби
  •  Иновации
  •  Ретро
  •  Лица
  •  Премиери и изложения
  •  Тунинг и прототипи
  •  Хора и пътища
FACEBOOK

Lunar Rover: първите автомобили в космоса

Снимка: Wikipedia / NASA

Този уикенд отбелязахме половин век от едно от най-големите достижения на човешката цивилизация - стъпването на човек на чуждо небесно тяло. Кацането на "Аполо 11" на Луната на 20 юли 1969 година определено е "гигантски скок за човечеството".

За нас като автомобилисти, развитието на превозните средства също е важна част от световната история. Ето защо, няма как да не отбележим и това, че "автомобил" също е стъпвал на повърхността на нашия естествен спътник. Става въпрос за добре познатите лунни роувъри (Lunar Rover).

Прототип на съветски "Луноход", Petar Milošević via Wikipedia

Разбира се, трябва да направим едно сериозно уточнение - подобно на първия човек в космоса, първото превозно средство на луната не е американско, а съветско. Става въпрос за „Луноход 1” през 1970 година, но това е безпилотна система, докато Apollo Rover е първото "МПС" на луната, шофирано от човек.

Lunar Roving Vehicle (LRV), познат още и като „лунно бъги” е задвижвана от батерии 4х4 машина, използвана в последните три мисии на програмата „Аполо” (Аполо 15, 16 и 17). LRV е транспортиран до луната с лунния модул и след като е разположен на повърхността й, е можел да пренася двама астронавти, оборудването им и лунни проби. Трите лунни роувъра са останали на нашия спътник след края на мисиите там.

Дейвид Скот с LRV 1 по време на мисията "Аполо 15", NASA/Wikipedia

LRV е с тегло от 210 кг и товароносимост от 490 кг, с дължина от три метра. Рамата е направена от 2219 алуминиеви елемента, като шасито е от три части. Машината разполага и с 2 сгъваеми алуминиеви седалки с найлоново покритие, оборудвани с предпазни колани.

Окачването е иновативно за времето си, като луноходът бил със солидните 36 см клирънс. Гумите, изработени от General Motors Defense Research Laboratories, били покрити със стоманени оплетки, плюс титаниеви „грайфери” за по-добро сцепление.

Астронавти от "Аполо 16" по време на тренировка с роувъра

Всяко едно от колелата се задвижвало от отделен правотоков електромотор с мощност от 190 вата (да - 0,25 к.с.) и ако някое колело се развали, задвижването можело да се осъществява от другите. За маневриране били използвани предни и задни електромотори, като предните и задните колела можели да завиват срещуположно или да се избере завиващ мост по избор. Енергията идвала от два 36-волтови акумулатора с капацитет 121 Аh всеки, които осигурявали пробег от 92 км. За разлика от съвременните електромобили, тези акумулатори не са били презареждаеми, тоест пробегът им е бил един-единствен.

Джон Йънг работи около LRV близо до лунния модул "Орион" по време на "Аполо 16"

Първият роувър каца на луната на 31 юли 1971 година, като с него Дейвид Скот и Джеймс Ървин успяват да направят доста по-голяма "разходка" по повърхността, в сравнение с ограничените пешеходни такива на предходните мисии, изминавайки общо 27,76 км, от които 12,47 в най-дългото им единично пътуване. Второто прилуняване на "автомобил" е през 1972, с "Аполо 16", а зад волана са астронавтите Джон Йънг и Чарлс Дюк.

Юджийн Сърнън, "Аполо 17"

Според разработките, лунното бъги можело да развие скорост от 13 км/ч, но през 1972, с мисията Apollo 17, Юджийн Сърнън поставя неофициален рекорд за максимална скорост на луната от 18 км/ч. Тази мисия е и с рекорда за най-дълго изминато разстояние с роувъра - 35,89 км, както и за най-дългата единична "разходка" - 20,12 км, при която екипажът се отдалечил на 7,6 км от лунния модул (също рекордно разстояние).


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Шоу
Всички текстове и изображения публикувани в Auto.OFFNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.